И все така задъхан и тревожен И все на път, на път, на път... И знам, че станах просто Невъзможен за хората, които с мен вървят.
Да плача ли-това е път съдбовен със силата на пълководец млад аз сам запалих всичките мостове и няма вече връщане назад!
Бушувай ден, бушувайте години. Гърмете в моя дух и мойта кръв. Дори през ада моя път да мине- кълна се да остана все такъв
Да все такъв-задъхан и тревожен, с обречена на бурите глава И все така да бъда Невъзможен до оня миг. И след това...
Бушувай ден, бушувайте години. Гърмете в моя дух и мойта кръв. Дори през ада моя път да мине- кълна се да остана все такъв!


автор и изпълнител: неизвестни
изображение: http://www.sxc.hu/

Жалко,че не се знае авторът!
Поздрави!:)

но нямя дя го кажа от скромност. По същата причина няма да коментирам и текста.

Протестирааааааааам, ако наистина знаете кой е написал това-нека научим. Дори не съм сигурна дали правилно съм възпроизвела текста-писан и по памет, и "улавян" от записа на две чашки мента-тоник ;-) Нищо не открих в нета, уви...
А и песента е доста отлежала ;-))