ДА БЪДЕ ДЕН, ДА ИМА МИР И ПЕСЕН

М.Белчев, Ст.Димитров, Сборна формация

  

Без завеса и без прожектор

по Земята вървим

и не можем да не усетим,

когато я боли.

Натежаха безброй антени

върху тялото й.

Всеки час ни заплашва някой

с какви ли не войни.

И се мъчат да ни отнемат

всичко свято сега,

песента си да не допеем

до нашите деца.

Колко трябва да се обича

под небето човек,

за да може щастлив да тича

към следващия век.

За войните да се разказва

само в книга и филм.

По звездите да се въздиша

и да се пише стих.

Много трудно ще ни отнемат

всичко свято сега.

Нека с песен да спрем навреме

гласа на лудостта.

Да бъде ден,

да има мир и песен,

с които ще прегърнеме Земята!

Да бъде ден,

във който ще живеем

без страх, че утре няма да сме тук!

Да бъде ден

и някъде далече,

когато ние бъдем само звук и глас,

приятелю,

прибирайки се вечер,

помни, че този мир дължиш на нас!

 

 

 

Земята, само тя е истинска, както и нашите красиви мечти!
На нас не ни харесва фалша, но...на планетата ни не й се харесва нашето отношение към нея! Затова се бунтува със земетресения, цунами, катаклизми!
Да си пожелаем ХАРМОНИЯ със себе си, с останалите, с планетата, с вселената.
Едва тогава ще звучи най-прекрасната симфония на Мира, Щастието, Прогреса, благоденствието! Има ли я ХАРМОНИЯТА, няма страх, войни и бедствия!