Прозрения и смирения :: "Няколко куплета за Венета" /Поетично кафене в памет на Венета Мандева/

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.07.2011 23:18 - "Няколко куплета за Венета" /Поетично кафене в памет на Венета Мандева/

Автор: ladydream Категория: Новини

Прочетен: 3839 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 23.01.2016 14:35

  Арт клуб МонограМ и Галерия "Арт Маркони" канят приятели и почитатели на творчеството на Венета Мандева на юлско поетично кафене. Нека заедно си спомним посланията, които тя ни остави и да прочетем стиховете и-тези, които са ни впечатлили, или тези, които сме и посветили. Специален гост-известният бард-изпълнител Милен Тотев, които ще представи своите емоционални музикални интерпретации на любими руски песни.

СЪБИТИЕТО ЩЕ СЕ СЪСТОИ НА 27 ЮЛИ 2011г.
в ГАЛЕРИЯ АРТ МАРКОНИ, ОТ 18:30 ч.

За гостите са предвидени покани, които ще се предоставят в галерията. За потвърждение и повече информация се обърнете към организаторите на и-мейл : artclubmonogram@gmail.com

    С уважение: Арт клуб МонограМ

НЕ/ПРЕХОДНА ВЕЧНОСТ

"И щом си тръгна-пак ще идва лято. И ще се връщам с ласкавия вятър."
"Ще дойде лято лято-с плажната гълчава, каквото сме направили-остава! Каквото ще направим-ще остане, през болки, през невидимите рани.."

Ето, отново е лято! И отново е юли...И въпреки заразителното вълшебство на Варненските морски емоции, въпреки многобройните културни прояви и щастливи срещи, в мен остана една непреживяна болка и недопята песен...Болка, подобна на тази, която острото камъче оставя по петите ни. Песен, която напомня на онова тягостно бучене, което се чува от морето, когато е приело своята поредна жертва...
Има мигове на смирение пред неизбежното, въпреки осъзнатата несправедлива нелепост. Има личности, които просто обикваш и преживяното с тях ти дава сили да продължиш по пътя и да намериш нови поводи за усмивка и вдъхновение.
Ето това са моите спомени за Венета-една лъчезарна и атрактивна поетеса, която ме научи да вярвам в ценности като Свобода, Вярност, Приятелство, Непримиримост, Доброжелателност, Себеуважение. Не помня точната година, в която започнах да посещавам водената от нея Поетична школа "Прибой", но още усещам аромата на чай в съботните сутрини и приятното шумолене на тетрадките, изпъстрени с новите ни творби. Усещам вълнението от лиричните рецитали, на които ни канеха, срещите с гостуващите Големи поети, невероятната радост да се чувстваме и уникално различни, и толкова себеподобни...А после детството някак естествено заживя в топлите зеници на собствените ни деца...Защото и стиховете са ни близки и обичани като рожби и по същия начин ги чувстваме част от нас и копнеем да станат по-добри. Защото както казва Венета в своя стих:

"Да ги научим на летене, на милост и на чистота.
Каквато, дъще, си след мен, такъв ще е след мен света!"

И посланията остават, любовта остава, откровенията и споделените чувствописи остават-отвъд време-пространствени условности, носят се над "клюки и вендети", отвъд "вчерашна рана и утрешна болка." Животът носи белезите на преживяното по неизвестния път на Вечността, а творецът пренася символите-истини, кодирани в думите му:

"Носим приказки писани с много древно перо-
чистотата, честта-все към времето наше,
че доброто навеки си остава добро-
в бъдното, в минало и в настояще."

Нека за се научим да обичаме себе си и да се доверим на сетивата си да различават знаците по пътя. Нека извървяваме достойно житейските си отсечки, независимо от неочакваните обрати. И да съхраним калория човечност и вяра в доброто. Да заслужим приятелите си, но и да почитаме враговете си. Така ни учеше Венета:

"Но пак избирам-врагове да имам
и колкото по-зли са: по-добре!"
На жертвите им нека съм любима.
И мойта песен няма да умре."

Защото тя знаеше как да оцелява, без да свежда глава, как да бъде "характер", без да проявява "хладна жестокост", как да пази своето място "на пазара за таланти", но и как да цени сътвореното от другите! И затова, независимо, че нейната неудобност, устатост и ръбатост и печелеха много врагове, заради своята искреност и хъс за справедливост тя бе дарена с малко, но безценни приятели.И когато се докосваше до тяхната чиста енергия, душата и я караше да свети:

"Задръжте ме в лунната мрежа, за глътка живот благодарна.
А после, там горе, ще мига светулка в небето на Варна"

Нека така светла и устремена я носим в паметта на сърцата си!

Милена Белчева