"И благодаря ти,че те има.
Лесно беше да те предизвикам,
по - трудно да те вдъхновя.
Но истината е,че винаги разбираш 
преди да мога да го кажа аз.
И няма нищо ново,
защото пътят е познат.
Единствено капризи,откровения,
желания и страх понякога ни плашат,
но си имаме причини и се борим с тях"

Приятел /Нивени/

Ала след тях, веднъж преодолени,
възкръскват всички сдържани признания;
Възраждат дни от морски дъх солени
в очите ни блестят с очарование...
А вятърът, доскоро буреносен,
утихва, става благ и приветлив,
разплита в миг кълбото от въпроси,
как хубаво е да си тук. И жив!

23.02.2008г.

Милена Белчева 

"Всичко онова,
което може да те впечатли.
Защото с нищо по-различна ти не си от мен
и не допускам,че можеш да играеш 
по нечий правила.
А аз съм тук и не играя."

Приятел /Нивени/

Животът...
Не е игра, какво е той тогава-
припаднала усмивка в дремещ мрак?
Сияние, надежда...И забрава...
дали в играта ще се върнеш пак?

26.02.2008г.

Милена Белчева 

РАЗКАЖИ МИ ПРИКАЗКА

Разкажи ми приказка
като вълшебен, чуден сън...
Нарисувай ми залеза, звездите,
отведи ме в непознати светове.
Покажи ми цветните неща на дните.
Красота от твоя свят ми подари.
Разказвай ми...
унесена в сладкия си шепот.
А аз ще ти покажа –
планините и полските цветя,
корените на живота и хората,
които мен ме радват всеки ден.

Разкажи ми...

И нека полетим сред облачета бели
... и да помечтая заедно с теб.



/От стихосбирката "Пулсиращо сърце"/