Ще ми се случиш...Рано или късно...
Във тоз животец...или в някой друг.
И пътя си внезапно ще прекъсна,
за да се уверя, че ти си тук! 
Ще премълча хилядата "защо?-та",
какво, че чак сега се появи?!?
Нали непредсказуем е живота,
но във това е чара му, нали?
В мига, когато всеки те отрича,
а ти самият сложил си черта
откриваш някой, който те обича,
и не е тъй безмълвна вечерта...
И звънват пак в зениците китари,
целувки галят голи рамена.
И будиш се щастлив и благодарен,
въздъхваш: "Ех, блажени времена!..."
Простенваш ненаситно от възхита,
и тялото усмихнато трепти.
А утрото, приседнало в косите,
следсънни нежнословия шепти.
Ще ми се случиш. Знам, че си наблизо.
Вървиш неотклонимо устремен.
А ароматът фин от твойта риза,
усещам как попива сладко в мен.

Милена Белчева

01-01-11

Поздрави!

брависимо ladydream
нека
да й се случи веднага

Аз знам че ще се случа и го чакам.
Не искам нищо друго -само теб.
Не питам и не търся в мрака леден.
до теб съм-дай ми твоята ръка.
Гали ,целувай, попилей се-тук съм.
Такова щастие-обичам те дори насън.

Каня на танц -този път с прегръдка и целувка.
Обичан и мечтан човек, ела ,хвани се в ритъм.
потъвай в музиката и всичко лошо мигом захвърли.
Ще бъде хубаво, ще тръпна цяла във мъжките ти длани.
Не бързай в танца-той ни гали, не давай никому блена ни.

разбира се! И то положително в този живот!:)
Честита нова година- с много сбъднати мечти!

да ти се случи да ,дано на всички да се случва....много ми хареса мерси....ти си чувствен,богат човек-ще ти се случва даже не веднъж,дано сърцето ти разпознае Истинския...да не го пропуснеш...и да не го презреш...това е моето пожелание към теб ж първия ден на годината..е не втория е...

хехехехей..Честито утро!...сънувах на разсъмване как завиваме в късен летен следобед по улиците на София с нашите и едни приятели, а следващият завой бе вече по брега на морето. Учудена питах как пък в Сф има море, но имало, естествено, това било Адриатическо...След миг вече бях опианена от щастие и се въргалях по брега, ласкав, топъл и събирах в шепите си изящни камъни. Другите още бутаха колата по мокрите пясъци, а аз попивах с кожата си цялото море. Избрах съзнателно да се събудя точно в този миг, в който това усещане за ласкавост и свобода ми бяха достатъчни...Какво пък, ето, че и в София има море, защо и в в моя свят да няма..едно огромно такова...пълно със съкровища и тайнства, усмихнато и топло...жадно за игри...Защото животът е най-вълнуващата игра и нужното непременно ще ни се случи!

Здрави да сте, блогърчета и блогонадникващи! Мерси за коментаро-пожелателната музика, на която сте танцували тук. Предавам стъпките на добромислията нататък, защото енергията не трябва да се прекъсва и пилее.

Бъди щастлива, Милена!