Нощта неласкаво ме кани
в хамака си широк, но пуст,
люлее ме със хладни длани
и зная вече наизуст
молитвите на часовете,
които се превръщат в сън...
А той е толкова безцветен,
защото пак до теб не съм...

Несбъднато във мен мрачнее
и зъзнат мисли без покой.
И с Бог заяждам се-къде е
дългоочакваният-Той?
Похлопай-ще ти се отвори,
поискай-ще ти се даде-
така отгоре ми говори...
С наивността си на дете
очаквах, вярвах безотказно,
готова всичко да му дам,
за да прозра, че е напразно-
сам идваш...и умираш сам!
Блажени кротките са знам,но
бунтовно трескав е духът,
след щастието си измамно
не вижда лъч по своя път.
Присядат истини неверни,
плътта изгаря в чувствен плам...

Очите на нощта са черни,
какви са твоите- не знам?...

Милена Белчева
 

Чудесно е стихотворението!

Много е хубаво! Успехи!

Поискала си. И ти е дадено - прекрасно стихотворение!

благодаря ви...и аз си го харесвам...и да, верно малко тъжновати са последните години, но пък животът макар и пъстър не е съвършен...
А докато преминат неслучваниците ще поизтърпите още дози сходни лимко-римо-мисло-писаници ;-))