ЮНИ

На припек каменист сребрей коило.
Сърна за изворчето пита.
Душата на полето все набира сили,
за да узрее час по-скоро житото.

Над твоето чело запяват чучулиги,
ветрец от песента им лъха
и детската невинност храбро се издига.
Змията, притаена в теб, издъхва.

Простора вдишваш и към светлината крачиш,
че трябва дълго да живееш, трябва
на дните да дадеш и ти една погача...
А слънцето е първият модел на хляба.

Кольо Чалъков