Скоростта, с която преминава всеки миг по времевите писти ме замайва и обезличава и се губим.А не ми се иска!
Свий по магистралата на дните в уличка без изход и без име изгаси внезапно светлините, от коси до пръсти изчерви ме!
От въздишка до без дъх, до болка ме обичай като пред раздяла! Потъни и слей се с мен дотолкова, че отново да се чувствам цяла.
Изхвърли торбите с колебания от багажника на паметта ми, можем и без план и разписания, можем без отчетности и драми...
И какво, че дотежаха сумите?- С лихвите докрай сме взели-дали за следите лепкави от гумите, на душите, друг маршрут избрали.

Милена Белчева
6.11.2011г.


 

Браво!

Оригинални тропи!:)Днес ми остана време да прочета твои стихове. В теб има бъдеще! Скоро четох по-задълбочено и Камелия Кондова-прекрасно владее стиха-влезе в списъка ми с любими!:)

Eх, Радост, орадости ме! Щом някой вижда бъдеще в мен-какво повече да искам ;-)))
Не разбирам аз от разни тропи, нито хороскопи, ни потопи,
но съм веща в познания и практикувания на копнежи и летежи ;-))

Хубавини и вдъхновявки и на теб!