В една от първите прохладни вечери след неизбежните юлски горещници, в едно от най-предпочитаните места за творчески срещи и изяви, в един дългоочакван ден пред нас се спря онзи „дух, по вятър разпилян“, който в паузите от своите обходи успява да отрази животослучващото се в поетични ескизи, нарисувани с „идилични бои“. Този дух, за мнозина непознат и непонятен, е нещо повече от природно явление и чудо, нещо повече от странстващ пътник в космичните необяти. Защо така ни е омагьосал, като след среща със самодива? Може би наистина „няма случайни неща“ и сетивата ни са жадували точно това мистично и лирично познанство, точно това преобразяващо общуване. Защо сме се разминали с него? Защото навярно не сме стигнали неговото ниво на развитие и не сме докоснали тези пространства, в които битува.
                Думите са само сенки, които ни помагат да различим светлината на истината. Какви истини и тайни се крият зад едно най-обикновено и често срещано име? Коя е Галина Иванова? Самата авторка ни загатва:  "А  уж бях славейче. Сега съм със глас на уморена чайка", „не точно птица съм“, "гарванопера", но „птичка божия“. Тя интуитивно разбира "никак не съм паяжинка, разноцветно заплела магиии" и прозорливо шепти „ще се превърна в ласкава пчеличка, събрала и от тръните нектар“. Не винаги следваща точни контури, но никога безлична, тя римописва понякога плахо, понякога смело по платното на дните и както споделя "потапям четката в сълза", защото „мойта палитра е в тон по-улегнал - кобалта, среброто в тъги непомерни“. Духът и обитава света на приказното, магичното, мистичното :„аз съм фея, потънала във сън дълбок“, "жар-птица с ранени крила" и "нижа меден гердан от илачи за духа", "страховете си метнах на клада", "преоткрила - Космически тайни", защото "все пак фея съм"... Колко много превъплъщения и контрасти в една крехка  душа на творец! Коя всъщност е тя- "роза, която тъгува" в "час мълчалив и безпесенен", очаквайки "нощи от страст звездочели", а  "наяве - различна и дръзка" хуква неудържимо към "следи от обич, блян неустоим".
             Знам само едно-тя не е просто жена, просто майка и просто талант-един от многото. От нея блика водопадно музика, от слънчевите нишки на думите и можеш да си изтъчеш пъстро одеало, с което да наметнеш премръзналите си рамене в зимните вечери. Тя е горда, но не самовлюбена и държи главата си високо изправена, но само за да вижда по-често и по-ясно звездите. Може да ви удиви, изненада, провокира, развълнува, извиси, може и да не ви допадне-било като личност, било като творчество. Но няма как да останете безразлични. Може до днес да не сте прочели и един стих на тази забележителна дама, но докоснете ли се веднъж до нейния пъстър лиричен свят, ще жадувате нетърпеливо всяка следваща среща. Такава благодатна и незабравима бе и тази, която ни събра на представянето на втората и поетична книга "Дух по вятър разпилян" в уютната атмосфера на галерия Арт Маркони. Публиката не беше многобройна, но бе погълната от случващото се там-едновременно възторежена и покорена от изкусното жонглиране с думички и знаци. След страхотния рецитал, в който се включи като домакин и ценител на словото Ваня Маркова, настъпи време за изненади и награди. Галина Иванова получи напълно заслужено перо от Клуба на редките птици, който гостоприемната галеристка и връчи с най-добри чувства и пожелания за успехи.
             Верен на традицията Сергей Сергеев, известен с импровизаторските си и артистични възможности подари на авторката огърлица от умело подбрани бисери от нейното поетично творчество.  В „Приятелска стихопортретна закачка“ се включика и няколко сърдечни почитатели и ценители на словото, също вд ъхновени от личността и лириката и. Идеята бе заимствана от сезонните балове на поезията, които се организират в галерията и в чиято съревнователна част за писане по откъс от избран стих Галина Иванова многократно се е включвала, демонстрирайки истинско словесно майсторство. По-късно, на чаша вино гостите имаха възможността да споделят своите емоции, житейски възгледи и творчески идеи, както и да изкажат своята искрена съпричастност и радост към успехите на специалните гости-Красимир Тенев-поет и преводач и Женя Стайкова-победител в конкурса на Хулите "Състояние на полет". Ето как за пореден път любовта към поезията превърна една обикновена лятна вечер в  сетивна разкодка върху "Къс от Рая".

         Нека си пожелаем до нови и още по-вълнуващи срещи с Галина и дано  много светлослучвания има по нейния път към Съвършенството!

Автор: Милена Белчева