Е то няма какво друго хубаво да ми се случи по време на съботакъсноследобедното кафе у дома, освен да прочетеш нещо толкова....,и особено....,и........напълно.......,и някак....

като това:

Пристигнах късно. Никой не изчака.
Надеждата в очите стана страх.
Нахално са разграбили каймака.
За мен – трохите. Много закъснях.
Изпят бе химнът. Виното – изпито.
Огнището не топлеше съвсем.
В душата ми отекваха копита,
но нямаше и помен от коне.
Търкаля се разсипана солница,
дали бе ръсил рани някой луд?!
...