Партия шах

автор: Izabella -Изгрев, който постила златните си пътеки. -Да ме достигнеш. -Да те достигна. -И моите устни. -Ухае на кафе. -И обещание за заедност. - А животът ни - като кратко сънуване е -За ЛУНТИЦИ.  -В тишината на нищото и притихнали длани. - Утрото ражда жаждата си, с нас да си поиграе. - В партия шах, но не за двама.

Седмия елемент

автор: Izabella Ти си червеят в моята ябълка, за когото копнея. Всеки път  спомням си  сладостта й, и вкусвам от нея. Ти си тъмното, диво петно по фотографската синтетичност. Ти си  необходимото зло на оцеляващата ми идентичност. Ти си гърчещ момент в идеалистичната ми система. Ти си миг на живот и на смърт, срастнал се с мене.

повече за авторката тук:
http://www.hulite.net/modules.php?name=Your_Account&op=userinfo&username=Izabella

Притихнало

автор: Izabella


Погледът ми.
Обичам да ми говориш дълго,
да търсиш ръката ми,
да топлиш пръстите ми,

да се усмихваш отвътре,
да ме изкачваш бавно
по склоновете на желанието.
Устните ти.
Мислите ми се свличат по твоята риза
бавно,
копче по копче
и полепват по нишките
от мокър сатен и мека нежност.
И после погледът ми...
Ухае на разнежен изгрев.
Медът по кожата ти
ме разтопява безтегловно.
И се разтварям в дишането ни,
безпаметно и неравномерно.
Неравновесно се стеля в душата си
и е магнетично,
като в мелодия от шансон.
Погледът ми
обсебен от достатъчност
притихва утолен и вятърен.