Сигурно съм те измислила, плод си само на ума ми. Вероятно ще те сбъдна, вярвайки, че съществуваш. Ще се появиш внезапно, след неслучванки и драми. И с ръцете си изящни нов живот ще ми рисуваш...
Сигурно съм те повикала, чул несдържана въздишка от горчиво тебенямане, сто земи за мен ще минеш... Но какво ще ни е близкото-някаква сърдечна нишка, повик глупав на страста ми, който после ще проклинаш..
Сигурно е онзи жалък навик да се чувствам нужна, да се гушвам, умилявам, да трептикам, да докосвам, да замирам всепокорно в нежномъркаща задружност, с настроенийцата женски тихичко да те ядосвам...
Сигурно до утре мога оправдания да сричам, да се себеобвинявам, да те искащо-неискам. По човешки зная само да отдавам и обичам. Нереалност си. Не идвай!А не си и струвам риска!
09.11.12 милена белчева  

нежномъркаща!...

Поздравления и от мен!
Чудесен стих!
Б.

и това те прави прекрасна и истинска...
много хубав клип...много..

Хахаах, Марински, как ме иронизираш...Не винаги съм такава...имам и нокти ;-P

Б., Благодаря! Стихопочитания!

Маги, милодумна, както винаги! За "по човешки"-просто последните месеци, доосъзнавам, че това моето е първично физическото е ужасно и всъщност проява на необичане, а сърдечните чувствопрояви към определен човек са ограничаващи и явно затова все не се получава в отношенийцата ми, но това пък е единственият ми познат и възможен за себесподеляне и приемане начин. Дори не знам дали не е вредно и като отношение към децата...Така че, хич не мисля, че съм истинска, но в един човешки план съм такава, каквато съм. Прекрасна? Ето каква заблуда създавам. Готино нещо съм, но съм толкова трудна за изтърпяване и възприемане изобщо, просто не говоря тук за другите си слабости ;-))) Ако бях толкова прекрасна нямаше да се стига до подобностишия, еле пък да отпращам евентуално съществуващо, с което да заживея, продукт на бленуванките ми, осъзнавайки своята неудобност и непрепоръчителност.

Клипът може и да е хубав, но не го догледах, предпочитам да слушам. Просто ми е любима песничката като съдържание, музика и глас, откакто Урумов я изпя.
Много близка е до това, което се опитвам да изразя, макар да е противоречиво.

И все пак тук има думата лирическата, не аз ;-P

Усмивкопрегръдки, изящнописнице!