Тебедалечност  
  И всяка нощ-познатата инсомния.   След ден отново мисли примирени—   сега ще легна и ще си отспя!   Но пустата безнужност–още помня я.   Как плъзваше по скулите студени—   да я изтрие никой не успя...  
  Паяжини остатъчни копнения   оплитат ме, но сбъднатост не иде.   И взирам се с невиждащи очи.   Тежи над мен таванът-окъдения   от ревности, въздишия, обиди   и с глупава ирония мълчи.  
  Цигарата на чувствата защо ми е,   придърпвана с неукротима жажда,   тъй дълго ме задавя и лютя?!   Обзема ме пред прага ми бездомие.   Ключът от страховете ми заяжда.   Сама не мога да се приютя...  
  Душата гладна-някога нахрани я,   а после взе трошиците и`сетни.   Избрах си прошка да ти причиня.   Приемах всички грешки, отрицания   и се стъмнявах, за да ми просветне.  
  Но пак в тебедалечност днес мрачня.  
  25-11-12   милена белчева


 

особено паследният ред ...убийстнено написан...
в тебедалечност мрачня... много ми харесва..
поздравявам те...

:-)) мерси, Маги! Ми мрачнея си...ко да правя..но все по-ведро е мрачнеенето ми, все по-поглъщащо, осъзнато и с предусещане за споделеност...

Нежномислия и вдъхновенописи и на теб!

Привлече ме със толкова нестандартност.... но и със много добри попадения!
Браво!