"...Вали дъждът и се превръща в сняг.                                                   Наоколо - ни звук, ни дума. "                                                       Иван Вълев
Мълчание...След толкова бъртвежи, изгубваме усещане за близост. Да се познаем няма как, понеже живеем в смислотърсещи ескизи.
Въоръжени с четки и графити, чертаем непонятни диаграми. И отговорът в тишинката скрит е, но сложната мистичност все ни мами.
И се въртим така с инертност бясна на свойто битие в мъглявините. И уличката става все по-тясна и все по-недовиждащи очите.
Докато в светъл час прозрем съня ни – на сетивата филм един и същ е.  И завалим...Над хора и поляни, И изтечем през камъни и къщи.
Несетно и познатостта килийна под срутените си стени тогава издъхва. И покойност безстихийна пречистена от памет наблюдава:
Идилия! Прозрачност мъдролика. Светът, опустошен след земетръса. На времето излишен е илика, щом копчето-привързаност се скъса.
Вълшебно е! Как всичко е замряло, лишено от сърдечна принадлежност, безимено, без мисъл и без тяло превръща се за миг в самата нежност...
Вали дъждът, изящно ни прегръща, наоколо-ни звук, ни дума – нищо... Облича ни в дъги и ни възвръща към истинските същности предишни.
милена белчева  01.11.12

а последният куплет просто грабна
сърцето ми...

"...Вали дъждът, изящно ни прегръща,
наоколо-ни звук, ни дума – нищо...
Облича ни в дъги и ни възвръща
към истинските същности предишни...."