Не стават чудеса по Бъдни вечер

Какъв ти празник и каква ти Бъдни вечер?
Ще бъде самотата ми икона—
сестра ми-пак зад граница-далече,
извън града-баща ми-два сезона.

А майка ми—сама ще сиракува
останала без мъж, баща и майка.
И босата тъга ще пренощува
в антрето върху хладната мозайка. 

Сберем ли се на масата смълчани,
знам залъкът виновно ще присяда.
Ще щипят незавяхналите рани,
а тишината ще ни изповяда...

Усмивките—полуусмивки само,
наздравиците-някакси нелепи...
Напрегнати-без силно мъжко рамо,
без светла дума ще замръкнем слепи.

Ще вдига пара коледната пита—
едничка топлина за нас отдала.
И ще отпивам чай, безмълвно свита
в прегръдката несгряваща на шала.

Ще звънне в тъмнокосата ми зима
и бившият—да чуя синовете.
Поне на тях съм знам-необходима
и сигурно за миг ще ми просветне.

Сиямката дори я няма вече
да се отърка в мен и измяучи...
Не стават чудеса на Бъдни вечер,
ала да сме смирени тя ни учи.

09-12-12
милена белчева

Хубаво!!Много хубаво!!

поздрав!

тъжно, но пък смирението само по себе си е чудо или поне предпоставка за случването му.

Много тъжно...

Тъжно, но много хубаво стихотворение! Поздрави!
Искрено пожелавам тази Коледа да не е така тъжна за семейството ви! И нека се случат чудесата по Коледа, в които не вярвате!

чудото ще се случи...
но и смирението... само по себе си е добродетел...
поздравявам те... най-сърдечно..