Изгледах филма, още преди две години, с излизането му, а наскоро прочетох и книгата.
Избрах за начало няколко откъса от нея, които са отправени като провокация и за размисъл. Любопитно и полезно ще бъде за мен, ако споделите ваши опити, свързани с този феномен, както и линкове към подобни статии с практическо приложение.
Въздържам се от коментари, тъй като по темата има изписано наистина много, повече ме интересува конкретното приложение и какво бихме могли да направим ние-заедно или по отделно. Иначе, примерно, пречистване на морето, нашето, Черно правя понякога с мисъл, обикновено в задръствания или когато се налага да чакам дълго и неизбежно. Не знам доколко е ефективно, но е добра тренировка по визуализация.
Все още нямам категорични резултати от експериментите си с влиянието върху водата по вербален път, обещавам да споделя, но се иска постоянство, а аз съм хаотична и импулсивна.

"Това е първият и единствен начин, по който неуловимата енергия на съзнанието и думите ни е възможно да бъде видяна. Ледените кристал ни показват всичко - вече въпросът не е дали вярваме, или не вярваме, като се използва съответният метод всеки сам би могъл да проведе свой опит и лично да провери

Съществуването е вибрация.
Цялата вселена е в състояние на вибрация и всяко нещо произвежда своя честота, която е уникална. Всичко, което имам да кажа в книгата, се основава на този единствен факт. Годините, през които изследвах водата ме научиха, че това е основният закон на Вселената.
Може би си мислите: Нима съществуването е вибрация? Дори масата? Столът? Тялото ми? Как може всяко нещо, което може да се вид, и да се пипне, да е вибрация? Наистина е трудно да повярваме, че неща, които може да вземете с ръце и да изследвате - като дърво, скала или друг всички те вибрират.
Но науката на квантовата механика вече потвърди, че материята не е нищо повече от вибрация. Разделим ли нещо на най-малките му части, навлизаме в странен свят, където всичко, което съществува, е частици и вълни
Всичко е съставено само от атоми, всеки атом е ядро с обикалящи около него електрони. Числото и видът на тези електрони и техните орбити дават на всяко вещество специфичен комплект на вибрационна честота. Каквато и да е материята, нищо не е твърдо. Вместо това има само ядро, заобиколено от безспирно редуващи се вълни.

Човек, който обича другите, ще изпраща честота на любов, но от друг, който върши зло, ще идва мрачина и злост.
Същият принцип важи и за обекти и места. Например, има места, където често стават злополуки, места, където бизнесът успява, и места, които създават щастие. А може би сте чували за бижу, което причинява трагедии на наследилите го собственици.
Това се отнася не само за материални обекти, но и за различните явления, които стават по света. Те също излъчват характерни честоти. Промяна на енергията в атмосферата води до светкавици и бури. Интензивната енергия ще причини природни бедствия, но трябва да осъзнаем, че това не са лоши събития. Ако вземем предвид огромното количество разпръсната вредна енергия, може би ще трябва да сме благодарни на светкавиците и бурите.
Съберат ли се хората, облечени в новите си дрехи и в празнично настроение, започнат ли да пеят и танцуват, то инертните и лоши честоти се разсейват и се появяват радостните

Но как да интерпретираме феномена, че кристалната формация бива повлияна от показаните на водата, написани на хартия, думи? Самите написани думи всъщност излъчват уникална вибрация, която водата е способна да усети. Водата отразява точно всички вибрации, създадени в света, и променя тези вибрации във форма, която може да бъде възприета от чо-вешкото око. Когато на водата се покаже написана дума, тя я възприема като вибрация и изразява посланието в специфична форма. (Може да се сетите, че буквите са като визуален код за изразяване на думи.)
Но какво по същество са думите? В Старият завет се казва : „В началото бе Словото". Това означава, че преди създаването на Вселената е съществувало „Слово". Моето тълкувание на това е, че „Словото" е създало човешките същества и хората след това са научили думите от природата.
Любовта е вид резонанс. Ако например имате честотно ниво на способност 10, вие ще резонирате с други хора на същото ниво, или може би с някой на малко по-високо ниво, да речем 12.
Когато хората резонират и се влюбват, те стигат до най-високото ниво на способността си. Ако човек със способност от 10 е използвал само 5 части от нея и се влюби в някого с ниво 14 от 12, то естествено той или тя ще използва цялата си способност от ниво 10 и ще покаже увеличение на честотата. Когато сте влюбени, вършите по-добре работата си, а работата, която вършите (а често и околната ви среда), може да се промени, без да го разберете. Хора, които продължават да заемат до късна възраст висши длъжности, почти неизбежно са влюбени. Разбира се, тази любов не е романтичната любов. В нея може да се включва трогателно уважение и привличане към други хора. Любовта оказва ефект за покачване на честотното ни ниво. и ни кара да блестим. Не би ли било чудесно, ако може да сме влюбени през целия си живот?

Хората са единствените същества, които притежават способността да резонират с всички други същества и обекти, намиращи се в природата. Можем да отдаваме и в замяна да получаваме енергия. Но тази способност е нож с две остриета. Когато хората действат, ръководени единствено от алчността си, те излъчват енергия, която руши хармонията в природата.
Замърсяването на земята е в резултат от неутолимия ни глад за удобство и задоволяване на алчността ни, процес започнал от индустриалната революция.

Водата е толкова обикновено нещо, че рядко се замисляме за нея - макар че я пием и я използваме всеки ден през живота си. Но надали има нещо по-тайнствено от нея.
Едно от най-тайнствените неща е простият факт, че ледът плава във водата. Когато други вещества минават от течно в твърдо състояние, плътността на молекулите и атомите, които формират твърдото тяло, се увеличава и субстанцията става относително тежка. Водните частици обаче се нареждат по много точен начин с обширни пространства между тях. Когато ледът се превърне във вода, частиците стават стотици хиляди пъти по-активни. Щом частиците станат по-активни, пространствата се запълват, а това прави течната форма на водата по-плътна и по-тежка от твърдата й форма.
Водата е най-тежка на 4° С (39° Р) - температурата, при която активните водни частици изпълват празните пространства на молекулярната структура. Като се повиши температурата, частиците стават по-активни, и се понижава плътността.
Ето защо няма значение колко ниска е температурата над езерото (или друга подобна маса от вода), температурата на дъното остава стабилно на 4° С. И така живите същества в езерото могат да преживеят дълги зими под леда.
Ако водата е като други субстанции и ледът пада на дъното, то тогава какво би станало? На първо място надали щяхме да бъдем тук. На дъното на езерата и океаните щеше да се образува плътен лед и всички живи същества щяха да загинат.