Не презирам онези мъже,

за които честта е над всичко.

Гордостта към провал ги влече.

(Нямат ято. Летят по самички.)

 

 

Аз не мразя фалшивото в тях

(те сами си окачват въжето).

Разболяват се често от страх

и недостиг на чувства в сърцето.

 

 

Нямат дом. Само схлупен таван.

И над него луна - да ги стряска.

Те живеят на заем. Едвам.

Непогалени с истинска ласка.

 

 

А когато им праща небе

и разцъфнали клони за полет

любовта - те не виждат въобще...

Те умират, настъпи ли пролет.

 

 

Не презирам такива мъже...

Ала, Господи, как ми е мъчно,

че и аз си окачих въже

като следвах такъв. Неотлъчно.

 

 

 

 

автор : fraulia

Стихото е много истинско, но кой е фраула?

... МНОГО НЕСЪСТОЯТЕЛНИ ЕМОЦИИ СМЯТАШ,ЧЕ ИЗПИТВА ЕДИН МЪЖ!!!...ДОБРЕ,ЧЕ ВСИЧКО,КОЕТО ПИ6АТ ЖЕНИТЕ В СТИХОВЕТЕ СИ НЕ НИ ЗАСТИГА)))...

Чудесно!

Надявам се тук става въпрос за гордост, а не чест. Не много мъже са горделиви. Принципно до всеки мъж има жена, която го сваля на земята щом той се опитва да полети високо :).

"Не презирам такива мъже"?
По-скоро имаме крещяща нужда от повече такива мъже!

и виждам любовта ти, ... Прекрасна :)