Прозрения и смирения :: Пустинята свърши отдавна

Днес се сетих за една притча, която ми си ще да преселя тук, за да не я забравя:

"Вървял един човек през пустинята. В джобовете си носел къмъни, на кръста му - манерка с вода, а краката му били оковани във вериги. Срещнал го по пътя един един бедуин и го попитал:

- Човече, защо носиш тези камъни в джобовете си?

- Страхувам се да не срещна по пътя си разбойници, да ме нападнат и оберат. Затова ги нося - за самозащита.

- Не виждаш ли че вървиш през пустиня - тук хората не са врагове, а приятели в общата си борба за оцеляване. Хвърли ги, защо да ти тежат?

Човекът разбрал, че бедуинът има право и изхвърлил камъните. Станало му леко. Продължил по-нататък. Срещнал го друг бедуин:

- Човече, защо носиш тези вериги около нозете си? - попитал го той.

- Ами срещнах едни затворници, те нямаха какво друго да ми дадат, освен веригите, в които бяха оковани. И аз ги взех.

- Хвърли ги, човече. Те не са ти нужни. Ти си свободен човек, а не затворник.

Човекът захвърлил веригите и му станало още по-леко. Продължил по- бодро по пътя си, насреща му друг пътник.

- Човече - попитал го той - защо носиш тази манерка с вода?

- Ами нали вървя през пустиня - отговорил човекът- инъче къде ще намеря вода за да се напия?

- Човече, огледай се! - отговорил му пътника - до теб тече река! Пустинята свърши отдавна! Можеш винаги да пиеш прясна вода, когато поискаш!"

Не е лесно да се откажем от ненужните неща - стари връзки, непреживени емоции, нечии чужди товари, непреживени страхове... Първо трябва да имаме очи, за да ги видим. После - сили, за да се разделим с тях.

Нагоре

Тагове: Отдавна,