Рядко го правя, но позволих си да открадна част от един коментар към стих на автора,, който мисля, че може да внесе макар и прашинка просветленийце и сянка на разбиране eвентуално в някои, които ще го прочетат и позволят да минат през мъглата:

"...само тишината може да те поведе отвъд. Но това не е комбинация от думи. И под тишина не се има някаква насилен безсловесност, а абсолютното притихване на всичко, което смятаме, че сме, като съзнание, и като всичко. Това включва и самото желание за проникване отвъд и самия стремеж към тишина, понеже те са си гласчета и са си слоеве, били те и по-фини. Именно по-фините слоеве са по-обвързващи, защото ни дават илюзията за преодоляване. Посоката обаче е свързана с неизменно осъзнаване на ограничеността ни, и осъзнато изгасване на всичко в нас, което смятаме за светлина, за да получи самата Светлина едно пространство в нас, което безлично да освети. Ние не можем да пробием слоевете, понеже ние сме тези слоеве. Но онова, което не е било създадено, изпълва със своята вездесъщност всяко едно освободено му пространство..."

В.Василев-atom4e  

единствено нежния, тих звук на тишината
разделя светлото от тъмното...

....не знам дали да не безмълвня пред написаното от атом и от теб...
думите са много по-често ситнеж, отколкото полет, много повече препиране, отколкото разбиране, много повече вълнение, отколкото споделение...

но добре е, ако поне понякога си се виждаме отстрани...

благодаря, че си наоколо, mariniki!