Изчерпих всичките страни-и губещи и печеливши,
а чашата ми все е празна и няма кой да я долее.
Отидоха си всички "бъдещи", останаха ми само "бивши"
и примирено днес очето, дори не иска да сълзее.

А как веднъж, но доживот пречистващо да ги изплача-
не би! И по чии не знам отчаяности да ги пратя...  
Уж в детството си за късмет-докосвах коминочистача
магичността му не прозрях- в действителност май все си патя...

То ни за спорта, ни за кеф-еднакво смешно съм каръче.
И все пак с всичко в тоя свят поне привидно се привиква.
Остава да се възкача и победено се изпъча,
а после да сваля главица, за някой там медал от тиква.

Ни спортна злоба в мен и хъс, ни хитри номера, ни воля
отде се взех такава, знам ли-сантиментална, семантична.
С талант актьорски, а дори една епизодична роля
не искам даже да приема, защото ми е непривична.