Днес при нас е една майка, която е приела самотата и пише с ясната представа, че принцът на бял кон не съществува, а ако случайно го има, най-вероятно е един обикновен придворен, яхнал катър, но тя вероятно никога няма да го срещне. Че може би някои ездачи са си просто сами, за тях няма отредена половинка и трябва да поемат тежестта на битието си като единици. Но пък кой знае какво ни чака зад ъгъла…

****

То просто никога не се случи. И вероятно няма да се случи.

Говоря за срещата. Онази среща, която прави живота приятен и смислен, а твоето собствено съществуване спира да бъде подлагано на съмнение всеки ден.

Наистина е ужасяващо трудно да си сам, а особено трудно е да си сама с дете. И особено когато осъзнаваш, че тия твърдения „да си сам е по-добре от това да си в лоша компания“, „когато си сам ставаш силен и намираш себе си“, „най-важно е да обичаш себе си“ и т. н., няма как да замъглят реалистичното знание, че това просто няма да ти се случи. И освен това са просто глупости, и ти си на колене.

На колене си, защото то няма да ти се случи. И го знаеш. От опит.

Поне не и в хубавия, разцъфнал вариант, докато все още можеш да излезеш почти без грим, да тичаш, да се съблечеш на приглушена светлина и други приятни характеристики на живота, преди да премине в своята есен.

Ако изобщо нещо ти се случи, то е толкова компромисно, че няма как да издържи. Знам как звучи всичко това. Вероятно безкрайно семпло. Някакво ревливо клише, на някаква отчаяна жена.

Но този текст не е това.

Това не е текст на отчаянието.

Това е текст на реализма.

Защото това е текст на съзнаваното.

Наистина е много страшно да си сам. Не просто физически сам, не защото трябва някой да ти помага или да остарее с теб (също доста важни неща), а по-скоро защото имаш усещането, че си сам от своя вид.

Наистина е страшно да не срещнеш никога, както казват, „своя човек“. Да разбираш добре какво означава това, да го цениш, да виждаш как е възможно да се случва във всичките му вариации около теб, но за теб просто да не е предвидено сякаш. Защото е имало много шансове.

Да усещаш проваления си живот да изтича все по-бързо, наистина между пръстите, защото го усещаш почти физически и ти носи спомени, и сега просто се изплъзва, а ти си с все по-ясното съзнание, че няма да ти се случи.

Нищо.

Да усещаш безкрайна вина за този провал, защото по веригата са провалени и детето, и неговият баща. Просто защото си се объркала. Знанието за този провал не ти е позволило да останеш и да битуваш прилично, но неистинно, защото надеждата за срещата с правилния човек те е направила наивна да си представиш, че все пак тя някога ще дойде.

Грешка. Просто една грешка, която ще те залее като голяма вълна и ще приижда на талази всеки път, когато искаш да поемеш въздух.

Когато бях малка, покрай разговорите ми с чудесната ми майка, останах с впечатлението, че сватбите са едни кичозни, безсмислени селски вечеринки и стремежът към тях е безпочвен. Това е така, де. Но не и коренът на това, което всъщност би трябвало да се празнува – а именно срещата с твоето. Твоето виждане, усещане, бъдеще, щастие, дребни разочарования, война, болка, болест, но най-много съпреживяване на тоя живот.

Постепенно липсата на стремеж към някакви ритуали те прави силна и самоуверена млада жена, която ще се оправя сама, защото всъщност може. И в случай че нещо се случи, ти си подготвен боец.

Да, горе-долу, с много мъка, чувството за владеене на тоя твой живот се постига. Особено в съчетание със смелостта и енергията на младия ум и тяло. Живееш с младостта си и с увереността, че всичко предстои, и дори когато пред теб зейва огромна пропаст, която ще разполови живота ти, не си отчаян, а вярващ.

Известно време се блъскаш така, както само една майка може да се блъска – до краен предел. До предела на всички предели.

След години умората те събаря, случват се всякакви трагедии и вярата изчезва. Продължаваш копаенето, то никога не спира. И един ден просто всичко става кристално ясно. Виждаш всички измислици и заблуди, включително и чуждите, толкова ярко, че се чудиш дали да не си метнеш един боб. Но знаеш, че няма смисъл, нали…

Около себе си все по-често чуваш основно „толкова си млада и умна и хубава, просто е невъзможно да си сама“… или „всичко ще се подреди“.

Не, няма. Защото няма да има такава среща. Освен в старческия дом за партия шах, ако някои от нас са все още с акъла си.

Истината е, че „срещата“ на средна възраст е почти невъзможно да се случи. Ако човек е общувал достатъчно, му трябват минути да се ориентира. Не става въпрос за претенции или изисквания, а за несъвпадение.

Става дума за ясното осъзнаване, че наистина няма някой като теб, или някой за теб. Проби, грешки, шансове – безброй – а и не е като да не се стараеш – стараеш се.

Всеки ден се опитваш да се справиш, всеки ден си казваш, че доброто дебне зад ъгъла. Обаче не. Нищо не дебне там.

Постепенно изоставяш всичките си малки и големи желания, например, за правене на дом, за второ дете, за малки бягства, за големи презокеански трансфери, за плуване с костенурки или за тенджера супа. За нещо споделено. Осъзнато и наситено.

Каквото и да е то. С човек като теб. Или не като теб, но за теб.

Това осъзнаване първоначално е тъжно, защото те променя. Тъжно е, защото не си добра майка за сина си, защото просто имаш тонове недадени неща. И детето не може да бъде обект на това.

Там връзката трябва да остане здравословна, никакво вкопчване, всичко трябва да изглежда наред. То трябва да изглежда наред и за близките, приятелите и колегите. Трябва да останеш нормален за целия заобикалящ свят. Трябва да се правиш, че живееш, а си просто един нещастник, затворник на този живот.

Защото той не ти се случва.

И не, нямам нужда от лайфкоучинг за „случването сам“. Не става. Пробвах. Не е това, което е великият замисъл на живеенето. Живеенето е преживяване, което е напълно лишено от смисъл, ако е самосиндикално. Освен едно – две екстремни неща, всичко друго се съпреживява.

Не ми трябват съвети да тръгна на йога или да отида на екскурзия. Това няма да оправи нищо. Не ми трябва да ходя по барове с приятелки и да се оглеждам в очите на мъжете дали съм достатъчно привлекателна.

Защото съм. Също така съм достатъчно заинтересована да водя всякакви разговори, притежавам доста приятно чувство за хумор, даже и красиви цици след раждането.

Мога хиляди неща, но мога и да не мога хиляди неща, защото и за мъжа е важно да може това-онова. Мога да готвя уютно, мога и да вляза ослепително в ресторант. Мога да топля по пижама, мога и да съм безобразно съблазнителна.

Харесвам, и мисля – разбирам, женствеността във всичките ѝ аспекти, и обичам както силата, така и „слабостта“ ѝ. Всъщност вярвам изключително в това. Това е за мен феминизмът – реално осъзнаване на твоите чудесни способности като жена, справедливост за теб като човек и реализация на голямото даване, на което си способна, и заради което до голяма степен изобщо си жена.

Дори когато, като едни модерни, самостоятелни жени, отричаме това, женствеността наистина живее в акта на даване и отдаване. Във всеки смисъл, за който се сетите.

Тази взривоопасна комбинация, която се опитах да опиша вероятно крайно недобре, просто върти света.

Но на нея много ѝ трябва образ, в който да се огледа.

Дори да е в криво огледало, стига да я прави щастлива и да не се съмнява, че има някой, подобен на нея.

Някой, който също разбира и иска да се радва на тоя живот, който наистина е приятен с подходящия partner in crime. Женствеността просто така съществува. Едновременно самостоятелно и винаги в хиляди взаимодействия.

Ако този текст ви се стори твърде абстрактен или негативен – да ви кажа, че не е замислен така.

Той е само вик към тези, които биха могли да си кажат „не съм сама в своя вид и не съм луда“.

Този текст е също така и възхвала на живота такъв, какъвто вероятно повечето от вас живеете. Бъдете щастливи, ако сте намерили някого по пътя си, който е за вас.

Живейте го тоя живот и за нас – тези, които не успяваме.

За себе си вече искам само, ако може, да няма щета за детето, че и тая вина не се понася вече.

Другото гасим с вино. Амин.
източник: Майко Мила
http://www.maikomila.bg/%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D1%8F-%D0%B2%D0%B8%D0%B4/
изображение- мрежата