Александър Белчев е роден през 1952 година в Добрич.

Завършил е електроинженерство във ВМЕИ - Варна, специализира радиожурналистика в СУ "Св. Климент Охридски".

Работил е като електропроектант, редактор в Радио - Варна, секретар на Дружеството на писателите в Добрич, главен редактор и управител на Радио - Добрич.

Печатал е стихове в "Литературен фронт", "Пулс", "Стършел", в списание "Пламък". Лауреат на национални конкурси, по негови стихове са създадени песни.

"Тъмни тайни" ("Българска книжница", С. 2002).

Ако повярваш,

че хората са добри —

все някой добър ще се намери.

Като огън без дим.

Като еделвайс по канари.

Само трябва да чакаш —

няколко ери.

И да не вярваш,

че хората са добри —

пак при някой добър ще замръкнеш.

Да те пита, къде си бил

някога, призори,

някой като е плакал?

Преди да замлъкне.

И какво означава

да цари тишина,

щом русалките тъжно запеят?

И дали съществува

роза от светлина?

И не е ли по-лесно

без нея?

Без крак или ръка. И без очи —

това са твойте бъдещи женихи.

И стара майка тихичко гълчи,

но ти я чуваш все по-силно тихо.
 

Защо си тук? А той, защо е там?

Вместо децата — кучката си храни.

Засяда в гърлото недопреглътнат срам,

а гроздето изсъхва — необрано.

И скоро люта клетва ще квичи.

Най-сетне имаш си кого да мразиш.

Тактичният дори Живота ти ще премълчи.

А аз, Глупакът,

взех,

че ти го казах.