Блогът на ladydream :: Бурно в бурята

Реших за първи път да бъда истински смела

и да дръзна да направя сама първата крачка към новия си по-щастлив живот. По пътя, обаче, ме застигна въпросната варненска буря и ме завъртя в такива пируети, че в рязко притъмнялата ситуация изведнъж ми просветна. Всъщност обичам дъжда, а бурята подсили факта, тъй като бе най-хубавото нещо, което ми е се е случвало последните две седмици. Вярно, зъзнах, премръзнах, затъвах до коленете в кални вади, плановете ми се провалиха, но нищо не бе в състояние да развали наслаждението ми. Дори успях да направя няколко макар и не особено сполучливи кадъра за спомен от преживяването. Пригласях на дъжда с пълен глас "when you"re crying in the raaaaaaaaiiin" на воля, защото никой не разбра колко е фалшиво, макар и изпято истински от душа.
Трещеше, хвърчаха клони, вятърът свистеше, а колите заливаха в пълен ръст минувачите.Бях хубава и мокра, отчаяно-вдъхновена и кипяща от енергия. Нямаше кой да разпознае сълзите ми, слети в едно със струйките дъждовност по лицето. Бях преизпълнена със смелост, макар да не знаех за какво да я използвам. Вечерта беше глуха и никаква-всичко, което се опитвах да направя беше пълен провал.. За капак на всичко се разочаровах до пълно презрение от хора, които доказаха, че не заслужават сълзите ми. Плачех Само за себе си, жалеех своята всеотдайност, намразвах се за вродената ми наивност, пречиствах натежалите от черно мисли и кръжах около себе си.Но всяко зло за добро.
Вярвам, че ще се преоткрия-в нечий тръпнещ поглед, в нечия танцуваща усмивка, в парещите ласки на лятото. Имах нужда от тази буря, за да бъда в унисон с всичко около мен, за да се освободя от насъбираното с години напрежение и огорчение...Знам, че много по-скоро отколкото съм очаквала ще се случи най-после това жадуваното, сънуваното, истинското щастие. То е в мен, в негатив и очаква само някой да го прояви...И тогава няма да гледам света с поглед, забит в прашните улици, а ще съзирам отвисоко цялата му необятна прелест.

Милена Белчева