Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
31.12.2010 16:18 -
...Избрал със мене да споделиш живота си
Автор: ladydream
Категория: Поезия
Прочетен: 4058 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 31.12.2010 16:21
Прочетен: 4058 Коментари: 8 Гласове:
9
Последна промяна: 31.12.2010 16:21
Не зная даже кой път да хвана
след мен се питам-какво остана-
билет продупчен и две хлапета...
В петите-тръни. Платено-взето...
Крещи болезнено мечта несбъдната
къде е Господ-далеч, в Отвъдното?
А аз очаквам го, налях и виното...
Но все не идва. Време проклинато...
Мълчее стаята. Горчи безтебие.
Нима такъв ми е докрая жребия?
Пресичам пътища на чуждо щастие,
и търся себе си между контрастите.
Тъмнеят мислите. Сълзят въпросите.
Защо в сърцето си ненужно нося те-
копнеж надежден мой, че пак във дните ми
ще плисне смях и ще заискрят очите ми.
И не за миг eдин ще летя обичана
до днес ненужна, до днес отричана...
И не ветрецът единствен в нощите
ще спи в косите ми и ще ги рошва. И
не откраднати, а споделените
ще бъдат чувствата, издули вените,
превзели времето и твойте сънища.
До мен достигнал, през много стръмнища
ще бдиш над моя дъх, ще тънеш сладостно
във топлината ми. И светло-радостно
ще се усмихваш от бъдни фотоси,
избрал със мене да споделиш живота си...
Милена Белчева
31.12.10
16ч.
след мен се питам-какво остана-
билет продупчен и две хлапета...
В петите-тръни. Платено-взето...
Крещи болезнено мечта несбъдната
къде е Господ-далеч, в Отвъдното?
А аз очаквам го, налях и виното...
Но все не идва. Време проклинато...
Мълчее стаята. Горчи безтебие.
Нима такъв ми е докрая жребия?
Пресичам пътища на чуждо щастие,
и търся себе си между контрастите.
Тъмнеят мислите. Сълзят въпросите.
Защо в сърцето си ненужно нося те-
копнеж надежден мой, че пак във дните ми
ще плисне смях и ще заискрят очите ми.
И не за миг eдин ще летя обичана
до днес ненужна, до днес отричана...
И не ветрецът единствен в нощите
ще спи в косите ми и ще ги рошва. И
не откраднати, а споделените
ще бъдат чувствата, издули вените,
превзели времето и твойте сънища.
До мен достигнал, през много стръмнища
ще бдиш над моя дъх, ще тънеш сладостно
във топлината ми. И светло-радостно
ще се усмихваш от бъдни фотоси,
избрал със мене да споделиш живота си...
Милена Белчева
31.12.10
16ч.
Мъдромислия и лимкопроблясъци 2011 /пост...
ЖЕНАТА КАТО ЯБЪЛКА /ЛИМКОПИС/
Малкото-Голямо пътуване, първа част - Гъ...
ЖЕНАТА КАТО ЯБЪЛКА /ЛИМКОПИС/
Малкото-Голямо пътуване, първа част - Гъ...
1.
анонимен -
Не ти зная дереджето, но се долавят тъжни нотки.
31.12.2010 18:38
31.12.2010 18:38
На снимките си хубава и жизнерадостна, в нета си умна и чаровна, къде ти е проблема тогава. (не е въпрос). От мен имаш пожелание, да си по-общителна, малко по-отворена. При теб щастието ще дойде задължително. Изписано ти е на лицето.
цитирайЕ-ех, Миленче... има да си изливаме душите по разни блогове, логове и фейсбуци... куци. Седнах уж да изпратя черната за мен 2010-та, но ето че пак се завъртях насам... И не мога да отмина без да драсна два-три реда :-)
Иска ми се да ти пожелая нещо хубаво за идващата година, нещо по-различно от баналните "весело посрещане", "здраве и късмет", "любов и пари"... защото болезнено истински разбирам това, което пишеш, разбира го сърцето...
Ще си позволя да цитирам един приятел, защото знам, че той няма да има нищо против. Думите му ме впечатлиха и бих искал да ги споделя, а и аз в общи линии шях да изразя нещо такова:
"Не искам думите ми да бъдат като украса за коледна елха - блестящи и красиви, но потребни само за празника. Защото след празника всички играчки се прибират на подходящо място... до следващото Рождество.
А пожеланията? Какво се случва с тях? Случват ли се? Остават ли като вълшебни думи или създават вълшебства в живота?
Приятели, нека от сърце си пожелаем дните ни да бъдат изпълнени със смисъл! Всяко събитие от новата година така или иначе - със или без наше участие - е предназначено да стигне точно до нас. Нещата от живота просто се случват! Затова нека си позволим да живеем пълноценно сега! Нека се вглеждаме в дребните детайли около себе си и така ще осъзнаем, че точно те правят живота толкова цветен!
Нека подхранваме доброто в себе си и да творим светло, чисто и красиво бъдеще!
Всеки от нас ще има не една, а може би милиони срещи. Нека не забравяме, че всяка среща е свещена и че чрез нея ние се осъществяваме като хора.
Нека посрещаме смело всяко предизвикателство и да знаем, че само любовта е реална и само тя може да придаде вкус и смисъл на съществуването ни!
Където и да сте, с когото и да бъдете, каквото и да правите, обичайте!
Мир, любов и светлина по пътя ви!"
Е, това е... ако някога решиш, просто ей така, да махнеш с ръка и да кажеш "майната и на хигиената в общуването", все едно е дошла друга Милена, чувствай се поканена на чаша поетично кафе! ;-)
цитирайИска ми се да ти пожелая нещо хубаво за идващата година, нещо по-различно от баналните "весело посрещане", "здраве и късмет", "любов и пари"... защото болезнено истински разбирам това, което пишеш, разбира го сърцето...
Ще си позволя да цитирам един приятел, защото знам, че той няма да има нищо против. Думите му ме впечатлиха и бих искал да ги споделя, а и аз в общи линии шях да изразя нещо такова:
"Не искам думите ми да бъдат като украса за коледна елха - блестящи и красиви, но потребни само за празника. Защото след празника всички играчки се прибират на подходящо място... до следващото Рождество.
А пожеланията? Какво се случва с тях? Случват ли се? Остават ли като вълшебни думи или създават вълшебства в живота?
Приятели, нека от сърце си пожелаем дните ни да бъдат изпълнени със смисъл! Всяко събитие от новата година така или иначе - със или без наше участие - е предназначено да стигне точно до нас. Нещата от живота просто се случват! Затова нека си позволим да живеем пълноценно сега! Нека се вглеждаме в дребните детайли около себе си и така ще осъзнаем, че точно те правят живота толкова цветен!
Нека подхранваме доброто в себе си и да творим светло, чисто и красиво бъдеще!
Всеки от нас ще има не една, а може би милиони срещи. Нека не забравяме, че всяка среща е свещена и че чрез нея ние се осъществяваме като хора.
Нека посрещаме смело всяко предизвикателство и да знаем, че само любовта е реална и само тя може да придаде вкус и смисъл на съществуването ни!
Където и да сте, с когото и да бъдете, каквото и да правите, обичайте!
Мир, любов и светлина по пътя ви!"
Е, това е... ако някога решиш, просто ей така, да махнеш с ръка и да кажеш "майната и на хигиената в общуването", все едно е дошла друга Милена, чувствай се поканена на чаша поетично кафе! ;-)
ЩАСТЛИВА И БЛАГОСЛОВЕНА 2011г. И ЖИВИ И ЗДРАВИ, ТИ И ТВОИТЕ БЛИЗКИ!
http://www.youtube.com/watch?v=dcLMH8pwusw
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=dcLMH8pwusw
kushel, не бъди назидателен, pls! Общуването е естествен процес и именно затова не обичам да вкарвам насилие в него...Ако усетя-усмихвам се с цялата си душа на непознати-дечица, готини мъже, жени, които по някакъв начин са ми станали внезапно симпатични...Споделяла съм невероятно много и лични неща с хора, на които не съм знаела и името. Това си е енергия, на която само контролираш интензитета...Хипер общителна съм, но винаги трябва да има пространство между хората, дистанцията пада за миг по отношение на това дали ще усетиш някой като близък и ще знаеш, че е част от пътя ти, но дори и тогава е нужно да бъдеш на няколко крачки назад...И най-хубавото ястие като го готвиш похлупено постоянно на печката-загаря и вече уханието е друго...Човек не може да обича, споделя или става близък с някого насила. А за коментарите, знаеш, казвала съм ти-чета много пъти без да се логвам и без да коментирам-една достатъчна наслада...Нека всеки реагира така, както му е кеф, без да изпадаме в условности.
donvitoff -Да, много симпатично звучат тези пожелания, белязани с привидна различност, стига тя да не е търсена на всяка цена. Избирайки да си постоянно нещо по-друго от другите в един момент отново се връщаш в същата рамка, защото те стават като теб, а ти пак искаш да си нещо уникално. Твоя приятел просто изразява по по-красив начин същите общочовешки истини и ценности.
Дай Боже да не останат само в тази пожелателна форма, която неизменно битува по празниците. Колкото до общуването-вече го коментирах, в думите към Куш.
При мен няма "все едно", човек се себемоделира и променя ежедневно, но извън делово-потребителската сфера, общуването не е компромис, а избирателна необходимост. Поетичните кафенета, които организирам са ми достатъчни и стават все по-успешни. Тези, които ти си създаваш дано също са такива. Виртуалните глътки с мярка са ми достатъчни
pevetsa, благодаря ти, попях си Абба още снощи със синковеца. Те учат сега тази песен в училище и беше забавно надгракване ;-)
цитирайdonvitoff -Да, много симпатично звучат тези пожелания, белязани с привидна различност, стига тя да не е търсена на всяка цена. Избирайки да си постоянно нещо по-друго от другите в един момент отново се връщаш в същата рамка, защото те стават като теб, а ти пак искаш да си нещо уникално. Твоя приятел просто изразява по по-красив начин същите общочовешки истини и ценности.
Дай Боже да не останат само в тази пожелателна форма, която неизменно битува по празниците. Колкото до общуването-вече го коментирах, в думите към Куш.
При мен няма "все едно", човек се себемоделира и променя ежедневно, но извън делово-потребителската сфера, общуването не е компромис, а избирателна необходимост. Поетичните кафенета, които организирам са ми достатъчни и стават все по-успешни. Тези, които ти си създаваш дано също са такива. Виртуалните глътки с мярка са ми достатъчни
pevetsa, благодаря ти, попях си Абба още снощи със синковеца. Те учат сега тази песен в училище и беше забавно надгракване ;-)
тези дни си писах с непознат в скайпа и се чудех на себе си защо изобщо споделям вътрешния си свят с някой, който никога няма да е част от живота ми по друг начин....и си мислех само аз ли така съм открита и общителна, дори в блога много хора пазят дистанция,замълчават неща и са си прави-така го чувстват....но се радвам , че има и хора неразумно открити и споделящи себе си с другите и то съвсем естествено и непринудено....вече си мислех дали това ми желание за споделяне е съвсем нормално:))))успокоих се....:))))
цитирайНяма нищо странно в това, Влади...а кой ще бъде част от живота ти или не не можеш да знаеш...някои оцветяват твоя свят с една усмивка, дори да не се видите никога повече и този спомен усмихва всичките ти идни дни. Понякога общуваш ежедневно почти с определени хора и те са просто един приятен навик. Обичам да общувам с непознати, понякога тези дистанционни диалози прерастват в едно стойностно приятелство, а се случва пък силни и красиви приятелства да се обезличат, следствие на постоянна употреба. Знам ли...Пъстър е животът...
Права си, може би съм неразумно открита и споделителна и тук, и в лайф-общуванията, но както казва Ленън "But I'm not the only one.
I hope someday you'll join us And the world will live as one " Не ми е приятно и не умея да лицемернича, държейки на всяка цена да имам много приятели, затова понякога ме смятат за ужасно студена и дръпната, но ако пък някой си ме кефи, просто плувам в красотата на неговата енергия. било то и непознат. Да, не всеки по пътя ти става симпатичен, но във всеки може да откриеш частичка мъдрост, да щипнеш идея, да се порадваш на подарената усмивка...просто така...както и да пръснеш малко от своето аз...удоволствието от мисълта, че някой се е докоснал до думите ти, че си го трогнал, развълнувал, разбунтувал, разчувствал, че си го провокирал да си зададе нужните въпроси..това осмисля споделителността в блога...иначе всеки сам определя границите на откритост и си носи риска. Животът е твърде кратък, за да си говорим само в многоточия и да се крием зад фалишиви профили или лустрирани образи...Наздраве, лейди! Съхранявай се!
Посл Лимкум..Ако ти се мъдрува някой ден над битието с непозната драсни ми, ще ти дам и аз скайпа си ;-)
цитирайПрава си, може би съм неразумно открита и споделителна и тук, и в лайф-общуванията, но както казва Ленън "But I'm not the only one.
I hope someday you'll join us And the world will live as one " Не ми е приятно и не умея да лицемернича, държейки на всяка цена да имам много приятели, затова понякога ме смятат за ужасно студена и дръпната, но ако пък някой си ме кефи, просто плувам в красотата на неговата енергия. било то и непознат. Да, не всеки по пътя ти става симпатичен, но във всеки може да откриеш частичка мъдрост, да щипнеш идея, да се порадваш на подарената усмивка...просто така...както и да пръснеш малко от своето аз...удоволствието от мисълта, че някой се е докоснал до думите ти, че си го трогнал, развълнувал, разбунтувал, разчувствал, че си го провокирал да си зададе нужните въпроси..това осмисля споделителността в блога...иначе всеки сам определя границите на откритост и си носи риска. Животът е твърде кратък, за да си говорим само в многоточия и да се крием зад фалишиви профили или лустрирани образи...Наздраве, лейди! Съхранявай се!
Посл Лимкум..Ако ти се мъдрува някой ден над битието с непозната драсни ми, ще ти дам и аз скайпа си ;-)
Няма да давам съвети. Пожелавам новата година да донесе мир, любов и хармония на теб и хората, които обичаш. И да дочакаш красиво състебие :)
цитирайлелей, как ме усмихна широко с тази дума "състебие", падам си по такиваааааааа!Благодаря и аз, 4aiotgluhar4e! Винаги приемам съвети, но преценявам дали да ми повлияят и за какво. Тъй като има една мисъл, че ако слушаш съвети, рискуваш освен собствените ти грешки да извършиш и чужди...Колкото до пожеланията...Може би трябва са спрем с искането, предвид че самата дума поЖелание съдържа в себе си недостиг на нещо....Ако живеем с мисълта, че имаме всичко и остава само да го изживеем може би нещата ще изглеждат и ще се случват различно...И най-красивите думи са просто знаци...Ние сме тези, които ги съживяваме. На всички ви-много заразителни усмивки от мен!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. КВАЛИФИЦИРАН ПСИХОЛОГ ПЛАМЕНА ИВАНОВА
2. Господи, има и такива мъже! Впечатлена съм!
3. Atom4e-велисаВ ицнеВ само за ценители
4. ЗАСТРАХОВКИ ВАРНА МОБИЛЕН КОНСУЛТАНТ
5. Яна Кременска-поезия /грабваща, уникална, пълноцветна/
6. Нещо истинко, полезно,свежо...Мариян Томов
7. пъстро, полезно, красиво
8. ПРЕДАЙ НАТАТЪК ОТ СЪРЦЕ
9. няколко особено симпатични мига от цветността
10. Сладки изкушения №1 във Варна
11. оптимистично и фантастично...като нея
12. Вашият електронен свят
13. Магазин GATTO - сладост и радост
14. УНИКАЛНИ ТЕЛЕСКОПИ - ПРОИЗВОДИТЕЛ
15. ПРОЕКТ ЖИВЕЙ-ЗА ЕДИН ПО-ДОБЪР СВЯТ
2. Господи, има и такива мъже! Впечатлена съм!
3. Atom4e-велисаВ ицнеВ само за ценители
4. ЗАСТРАХОВКИ ВАРНА МОБИЛЕН КОНСУЛТАНТ
5. Яна Кременска-поезия /грабваща, уникална, пълноцветна/
6. Нещо истинко, полезно,свежо...Мариян Томов
7. пъстро, полезно, красиво
8. ПРЕДАЙ НАТАТЪК ОТ СЪРЦЕ
9. няколко особено симпатични мига от цветността
10. Сладки изкушения №1 във Варна
11. оптимистично и фантастично...като нея
12. Вашият електронен свят
13. Магазин GATTO - сладост и радост
14. УНИКАЛНИ ТЕЛЕСКОПИ - ПРОИЗВОДИТЕЛ
15. ПРОЕКТ ЖИВЕЙ-ЗА ЕДИН ПО-ДОБЪР СВЯТ